КАК ДА МОТИВИРАМЕ ПРОТЕСТИТЕ И МИТИНГИТЕ

Критикувайки определено правителство заради неговата неспособност да разреши обществените проблеми, на нас ни се струва, че критикуваме неговата частна субективност – това което то може или не може. Субективизмът на буржоазното правителство се проявява в неговата непосредствена дейност, която то извършва служейки на интересите на капитала. По такъв начин се налага извода, че което и да е „ново” буржоазно правителство, неизбежно защитаващо интересите на буржоазията(иначе нямаше да е буржоазно) чрез поддържане на капиталистическите отношения, притежава все същият субективен облик. И в каквато и боя да е оцветено то, каквито и да са били предизборните лозунги на партията която го е издигнала, ще си остане проводник на все същата политика. Политика ограничена от интересите на буржоазията. В този смисъл се налага изводът, че за да се противопоставим на класовият субективизъм на буржоазното правителство, ние трябва да се борим за правителство, с друг класов субективен облик. Такова може да бъде само правителство, чиито цели и задачи са противоположни на интересите на буржоазията. Класата, чиито интереси са противоположни на буржоазните е пролетариатът. Понеже обществото изцяло се дели на класи, всяка от които следва своите интереси, чиста глупост е да се търси някакво „надкласово” или „извънкласово” правителство, което, като перпетуум-мобиле, да отстоява интересите на всички класи. Просто за да отстоява интересите на една класа, то неизбежно трябва да се противопоставя на интересите на другите класи. Друг е въпросът, че когато една класа като буржоазията е на власт, (сиреч докато съществуват удобните и частнокапиталистически отношения), тя прави всичко за да насърчава подобни теории за „надкласово” управление. С това правото и да експлоатира, да ограбва, да потиска, което и дава частната собственост върху средствата за производство, няма да се промени. Това налага извода, че за да има реален смисъл един масов протест, глупавият лозунг:”Оставка на правителството!”, трябва да бъде заменен с лозунга:”Оставка на буржоазното правителство!”, който изразява несъгласието с предложеният от буржоазията вариант за замяната на едно буржоазно правителство с друго буржоазно правителство. В този смисъл и лозунгът:”Долу партиите!”, е също глупав. Партиите са класови организации за постигане на икономически, политически и идеологически цели. Това означава, че издигайки подобен лозунг, ние създаваме или искаме да създадем, определена политическа организираност, което е вече израз на партийност. Сиреч създаваме политическа организираност, за да премахнем политическата организираност. Всяка организираност в обществените отношения, е също класова, независимо доколко тези, които я създават го признават или разбират. Така лозунгът, за да не засегне и нашата организираност трябва да стане: „Долу буржоазните партии!”! Но те са само част от надстройката на капиталистическите отношения и докато такива съществуват, буржоазните партии няма как да бъдат премахнати. Следователно проблемът пак опира до съсредоточаване на силите за премахване на капитализма, който създава тези отношения, понеже без тях не може да съществува. Докато не се научим да разбираме тези истини, да ги изследваме и използваме в собственото си мотивиране, нищо реално, като промяна, няма да постигнем! А за да разбираме нещата наистина, трябва да разбираме защо именно обществото се дели на класи, какви са класовите интереси на всяка от тези класи, що е то пролетариат, буржоазия, политическа партия, какви прослойки има във всяка класа, какъв израз има неизбежната борба между класите и какво развитие търпят тя. Трябва да умеем да прилагаме най-общите закони на развитието при изследване развитието на класите и обществото. С две думи, да се отнасяме към обществените проблеми научно, а не стихийно, сиреч повърхностно, увличайки се от привидното, без да съумеем да вникнем в същността на проблемите. Цялата съвременна наука признава един подход към разрешаване на проблемите и разширяване на познанието – материалистическият. Науката не търпи идеализма – сиреч всичко онова, което поставя мисленето преди битието. Тя доказано прави своите мисловни изводи на базата на постоянното изучаване на конкретните материални процеси и явления. Следователно за да бъде действително научен и нашият подход към проблемите в обществото, ние също трябва да сме материалисти! А единствената съвременна форма на материализма е марксизма.