неделя, 30 ноември 2008 г.

МОТИВИРАНЕТО НА ПРОГРЕСА

За всеки непосредствен участник в производствения процес е очевидна значителната разлика между заплатения му труд и цената на изнесената на пазара като стока продукция. Дори след приспадането на различните енергийни, суровинни, транспортни и др. свързани с процеса на производството, с данъчното и административното осигуряване разходи, разликата е огромна. Тази разлика, наречена принадена стойност и представляваща реална печалба за работодателя, описана най-подробно от Маркс в “Капиталът”, е неизбежна, за капитализма и достатъчно ясна за работника от производството.
Принадената стойност, свързана с труда и експлоатацията на интелигента, е толкова по-трудно забележима за него, колкото той е по-отдалечен по професия от непосредственото участие в производството. В следствие на това той е принуден да прави и прави погрешни изводи за причините на собственото си бедствие.
Докато при работника от производството всичко е очевидно до болка и готовност за борба, то при интелигента всичко е мъгляво до отчаяние и посредствено безразличие.
Интелигентът, съумял да види своя дял в производството на обществения продукт, вижда и как точно е експлоатиран. Такъв интелигент вижда, че въпросът за разрешаване проблемите на работническата класа е водещ въпрос в съвременната история. Оформеното правилно гледище извиква на показ всичко гениално в неговите способности.
В някои случаи това са хора с близки до проблема дейности - например философия - какъвто е случаят с К. Маркс. Но и тук има възможност за деформация още при поставяне на задачата - какъвто е случаят с всички идеалистически течения на философията.
В други случаи това може да е на базата на лични впечатления, свързани с проблемите на близки и приятели - какъвто е случаят с Ленин след екзекуцията на брат му. Тук също е възможна деформация - какъвто е случаят с всички форми на екстремизъм.
Възможно е интелигентът, започнал да разбира проблемите на работническата класа като свои, да има и друг класов произход. Типичен пример за това е случаят с Фр. Енгелс.
Имайки своя ярко изразен - чисто класов мотив, работникът, пожелал да задълбочи своите познания, обикновено надхвърля буржоазната рамка в мисленето на съвременната интелигенция. Пример за това е случаят с Г. Димитров, който от печатарски работник става синдикален лидер, народен представител и партиен функционер от международен мащаб, избран за генерален секретар на Коминтерна.
Тук възможната деформация има само едно име - предателство - какъвто е случаят с всички ренегати.
Всички тия, а и други примери навеждат на мисълта, че ако има нещо трудно за интелигента при класовото му самоопределяне, това е намирането на мотива за вникване в проблема. Мотивираното разбиране на класовия проблем е вече стимул за същинското му класово решение, чрез социалистическа революция и диктатура на пролетариата - осигуряваща властта на работниците, селяните и прогресивната част от интелигенцията,
Долавяйки страшната заплаха, буржоазията, за да осигури себе си, се стреми да деформира, да прикрие този мотив. Затова чудесно ù служат, както различните идеалистически течения на философията, така и препоръчваният като марксизъм опортюнизъм.
Буржоазната преса, буржоазното радио, буржоазната телевизия и не на последно място буржоазното изкуство /където водещо значение има киното/, постоянно са заети със замаскиране на мотива за класово осъзнаване на интелигента. Постоянно се агитират и проповядват такива вредни за интелигенцията разбирания, като:
- граничещия с егоизъм - индивидуализъм;
- преплетеният с корумпираност кариеризъм;
- различните религиозни версии - като форма на примирение;
- шовинизма и националсоциализма - като форма на лъжепатриотизъм с тенденция за фашизъм;
- отказа от политическа активност - като форма на елементарна посредственост и мн. др.
Да, трудничко е на интелигента днес да намери истината. Но самият факт, че чете такава статия, вече вдъхва оптимизъм. Дори това да е само от любопитство, то реалната възможност да намери своя мотив за по-нататъшно разнищване на проблема, свързан с експлоатирането му, вече съществува.

ПРОЗРЕНИЕ

За да пия от реката на живота
искам да съм ламя многоглава.
За да любя и да съм обичан –
на Амур с лъка да се развличам.
Нека съм сатир кога се смея
и Орфей когато пея.
А измъчват ли ме - Прометей да бъда.
Ала искам ли да победя,
истински да надделея,
трябва знамето червено
на работник да развея!
СПролетарски