КРИЗАТА

Причината за кризата не е в лошото управление на този или онзи управляващ, а в самата икономическа обусловеност на капитализма. Всяка криза се обосновава от производството на стоки и възможността те да бъдат продадени. Тази неизбежна за капитализма противоречива същност определя диалектически кризата. Очевидно е, че докато преобладаващата част от произведени стоки може да бъде пласирана - криза няма. С времето обаче, продадената стока осигурява нови печалби, които вложени в производството водят до неговото разширяване. Така докато в началото на някои места пазарът не е бил задоволен напълно, то по-късно, приливът на стоки става толкова голям, че на практика много от тях остават непродадени. В стремежът си за по-голяма печалба и свързаната с това необходимост от разширяване на производството, капиталистите стигат до там, че освен осигуреният от печалбата при продажбата на стоки капитал, вземат кредитен капитал. При неизбежно последвалото изчерпване на всички пазарни възможности за пласмент на произведените стоки, се стига до положение при което те няма как нито да върнат този кредит, нито да изплатят заплатите на работниците. А самият факт, че са теглили кредит, показва, че те не са имали други резерви. Атакуваните от кредитора фирми фалират. Но и самите кредитори на практика не могат да пласират конфискуваните от фирмите средства за производство, жилищни сгради и т.н., понеже пазарът е вече ограничен.
Преобладаващата част от обществото – хората на наемния труд - със своите потребности, осигуряват пласирането на произведените от тях стоки. Но ако съберем всички техни заплати и ги сравним с цената на всички предназначени за тях стоки ще видим, че отношението цени – заплати е поне 20 към 1, дори и много повече. А това вече означава, че главните потребители на стоки не могат да изкупят тези стоки. И това е неизбежно понеже самата цел на капиталистическото производство – печалбата – налага цената на стоките да е многократно по-голяма от работната заплата, която в случая е само част от разходите за тяхното произвеждане.
Всичко това става разбира се в капиталистическата държава. От само себе си се вижда, че за да осигури пазар за стоките на своите капиталисти (или на чуждите – както е днес в България), всяка капиталистическа държава, търси да разшири този пазар зад граница. Дори ако трябва и с насилие! При това естествено е, че по-силните в икономическо, а следователно и във военно отношение страни, ще имат по-голям успех при такова завладяване на чужди пазари. И все пак, дори при такова отлагане на кризата, за тези страни, новите пазари в определен момент също изчерпват своите възможности за пласмент. Така кризата неизбежно! достига и такива „икономически независими” и „велики” страни като САЩ, Великобритания, Русия и др.
Понеже, така описаният обективен характер на кризата изобличава самата система на капитализма, като кризисна и неподходяща за добруването на хората, буржоазията, чрез своите платени мислители и драскачи, чрез своите държавни и политически дейци, започва да изтъква различни субективни фактори за да обясни пагубното явление – икономическа криза. На медийните кучета се хвърля или някой президент, или някоя незначителна бандитска групировка. Обвиняват се и се сменят управляващи партии и т.н. Целта в случая е една – изтъквайки неправилните действия на този или онзи палячо (буржоазен лидер или държавен чиновник), или на тази или онази театрална трупа (буржоазна партия) - да се реабилитира системата на капитализма пред общественото мнение, като се замаже неговата несъвместимост с човешките потребности.
Поради въвеждането на все по-нови технологии, които увеличават производството на стоки, периодите между две последователни кризи се стесняват. Всичко това довежда до там, че паузата между периодите на кризи престава да съществува. Така капитализмът навлиза в обща непрекъсната криза. Единствените значителни отклонения от нея са само периодичните ù задълбочавания. Точно в период на такова задълбочаване се намира светът днес. Дори да излезем от задълбочаването, кризата ще остане защото свръхпроизводството от една страна и ограниченият пазар от друга ще продължават да я определят и поддържат. За да се преодолее това трябва или да се ограничи свръхпроизводството, или да се разшири пазарът. Пазарът, който и сега се задъхва, въпреки колосалните средства вложени в рекламата, очевидно не може да бъде разширен. Остава да се ограничи свръхпроизводството. Но то, както всеки се убеждава ежедневно, е плод на стихийното желание за по-големи печалби от страна на капиталистите. Следвайки тази си цел, те използват буржоазната държавна машина за да неутрализират всяко желание за промяна. Това показва, че и невъзможността да бъде ограничено стихийното свръхпроизводство ще съществува докато съществува капиталистическата държава. Откъдето следва, че и самата криза на капитализма ще съществува докато съществува капиталистическата държава. Никакви реформи в рамките на тази държава, които в края на краищата засягат само отделни звена от икономическия обществен живот, не могат да премахнат общата криза на капитализма. Единственият начин е да бъде премахнат буржоазният характер на държавата, определящ нейната капиталистическа същност, а заедно с нея и самата класа на капиталистите чрез експроприация на техните капитали в полза на обществото. Най-голям интерес това да стане има работническата класа и тя ще го направи тогава, и само тогава, когато реши въпроса със своята организираност.


sproletarski