По отношение на неизчерпаемата, безкрайна Вселена, всяко уравнение е възможно. За различните количествени натрупвания на материята и съответните им качествени равнища има различни уравнения или системи уравнения. От липсата на решение на дадени уравнения, следва, че това за което могат да бъдат решени, не е на същото материално равнище. Това показва, че единно уравнение за Вселената не може да бъде изведено и единна теория – обясняваща Вселената с нейното безкрайно разнообразие – не може да бъде създадена. Всяко уравнение или система уравнения във физиката, дори на най-съвременно равнище, показва света в рамка наложена му от неизбежно ограничения вид на тези уравнения. В този смисъл търсенето на Единна теория на полето прилича на търсенето на Етера. Полевата форма на материята е също така безкрайно разнообразна и на практика винаги ще е възможно, само математическото описание на част от нея. Всяка теория се абстрахира от редица „външни” за нея фактори, приемайки ги за „нищожни”. Така теорията за Големия взрив се основава на презумпцията, че характерното за Метагалактиката раздалечаване на космическите обекти важи навсякъде във Вселената. Днес наблюдаемата част от Вселената - Метагалактиката – е с размери 15 милиарда светлинни години, но това не е Вселената, а само достъпната за наблюдение част от нея – нищожна прашинка в безкрая. Всичко това не трябва да се възприема песимистично! Светът е познаваем и това до каква степен го познаваме показва нивото на нашата еволюция. Дори критиката на такава, сбъркана в основния си замисъл теория, като Теорията за Големия взрив, показва нивото на нашето познание.
Интерес да постави рамка на Вселената има всяка религия с цел да улесни своя бог-създател на света. Религиите вече не бягат от всепризнатата наука, а търсят начин, изопачавайки я, да се възползват от нея. Така например Ватиканът поддържа своя Академия на науките, където освен богословие, теология и други свързани с религията науки, се разглеждат и изучават физика, астрономия и др.светски науки. В православните богословски факултети също се изучават, по вече изопачен начин, светски науки. Целта на църквата е чрез съвременното научно познание да мотивира безнадеждно остарелите си догми и вярвания. В съвременните схоластични проповеди се промъкват понятия като: „енергия”, „космос”, „Голям взрив” и др.под. На това с радост пригласят всички съвременни религии и религиозни секти. За да запази своето влияние католическата църква стига до наглостта да се извинява, на приживе изтормозения и унижен Галилей, и признава неговата хелиоцентрична система, отхвърляща геоцентризма на Птоломей. Но какво е това в сравнение с хилядите подложени на гонения и мъки прогресивни хора и техните учения. Учението, на изгорения на кладата Джордано Бруно, за безкрайната Вселена и безбройните светове по категоричен начин се противопоставя на всяка религия. Ето защо той, поне засега, няма да бъде опростен. Като най-удобен довод за това е Теорията за големия взрив и поставеното чрез нея „начало“ на света.
Друга съвременна теория е Теорията за пулсиращата Вселена. Според нея Вселената периодично се разширява и свива. Това също поставя граница на материята – както във времето така и в пространството. Само крайни обекти могат да се свиват и разширяват, а материята е безкрайна.
Затова най-подходяща е Теорията за Вълнуващата се Вселена! Целият човешки опит доказва, че взаимодействието между различните материални обекти – както в микро`, така и в макрокосмоса има вълнов характер и става с конкретна честота. В този смисъл доказаното от Доплеровия ефект разбягване на галактиките е само вълнов ефект в нашия участък на Вселената – Метагалактиката. Следователно някъде в съседство съществува участък който се свива и така до безкрай! Естествено за различните участъци от Вселената честотата на взаимодействие е различна и зависи от конкретните свойства на конкретните материални образувания, но поне в нашия участък - на метагалактично равнище – тя е една. Най-вероятно откриването на тази честота ще покаже подробно връзката между микро и макрокосмоса в Метагалактиката. Самият Доплеров ефект говори, че такава връзка съществува.
От голямо значение за разбиране Теорията за вълнуващата се Вселена има познаването на Теорията на отражението. В тази теория знаменитият български учен академик Тодор Павлов/1890-1977/ разглежда едно от основните свойства на материята – да запазва по определен начин следи от материално въздействие, като на свой ред въздейства - сиреч отразява.
Теорията за вълнуващата се Вселена се развива и ще се развива, дотолкова, доколкото нашите познания се разширяват. По своята същност тя отхвърля всякаква свръхестествена причина за съществуването на Вселената, както и за нейната гибел.
sproletarski@abv.bg С.Пролетарски
понеделник, 22 декември 2008 г.
ДЕМАГОГИЯ НА ФИЛОСОФИЯТА в училище
ДЕМАГОГИЯ НА ФИЛОСОФИЯТА
в училище
Истината изтънява, но не се къса!
Управляващите класи, навсякъде по света, отстояват държавната система, която осигурява. превилегированото положение, в което се намират. Самият факт - че са на власт - ги кара да мотивират това пред общественото мнение по всякакъв начин. Особено необходима е тази мотивировка в страни като България, където общественият характер на труда влиза в рязко противоречие с частната собственост върху средствата за производство и частния начин на присвояване. Мотивите на експроприаторите трябва да подведат умовете на хората, прикривайки несправедливата държавна система и опасната за властта им идея за прогресивна промяна..
Мотивирайки своята обществено-икономическа формация, днешните собственици на средства за производство или накратко – днешната буржоазия - разработва своя идеология. Тя се състои от буржоазните етика, морал, социология и философия. Буржоазната философия обосновава моралните норми и социални явления. От голямо значение за буржоазията е изучаваната в учебната система философия да мотивира и поддържа буржоазната държава. За целта най-демагогски и непоследователно се използват откъси от различни идеалистическо-философски разработки, религиозни норми и премъдрости. Предлага се богат избор от буржоазни теории – водещи винаги до удобния за буржоазията извод - за неотменима, вечна, даденост. Всичко това трябва да създаде в подрастващите чувство за покорно търпение и широк гръб, така необходими за процеса на бъдещата им експлоатация. Много удобната в случая религиозна заблуда е силно застрашена от основният въпрос на философията - за това кое е първично и определящо – битието или съзнанието. Научно-техническата революция и целият човешки опит говорят в полза на материализма. Сиреч, не нечие съзнание определя битието, а битието определя съзнанието. Това налага отдавна направеният от прогресивните хора извод, че не бог е създал човека, а човек е създал бога по свой образ и подобие.
Опасен за днешната обществено-икономическа формация е и философския въпрос за причина и следствие. Този въпрос ясно показва, че премахне ли се причината – следствието, което тя поражда, отпада. Изводът, който ще си направят много от подрастващите, ще им обясни причината за лошото положение, в което се намират. Намирайки причината, която поражда тяхната немотия, те ще стигнат до опасния за буржоазията извод за коренна промяна на обществото. Опасен за буржоазията е и въпросът за единство и борба на противоположностите. Той именно показва, че обусловените от една и съща обществено-икономическа формация пролетариат (това са лишените от средства за производство) и буржоазия се намират в постоянна борба помежду си. Краят на тази борба в полза на пролетариата се обосновава от Законът за отрицание на отрицанието. Той показва преходния характер на различните обществено-икономически формации. Например краят на капитализма. Ето защо и този закон е „табу”. По същата причина е забранен и Законът за преминаване на количествените натрупвания в качествени изменения. Според него например натрупването на социална еволюция (бавно,постепенно развитие на обществото) води до революция (скокообразно, коренно преустройство на обществото).
Всички тези и още много свързани с тях, философски въпроси, даващи ясна представа за света в който живеем, и перспективата на неговото развитие, са опасни за днешната буржоазия, и затова изучаването им в училище е забранено. Тази забрана е част от насилието което буржоазията налага чрез своята държавна машина. Както това, така и всички законови разпоредби, и всички органи за насилие – съд, прокуратура, полиция, войска и др. определят всяка държава, като машина за потискане на една класа от друга. Затова и най-демократичната държава е и диктатура. Съществено определящи в случая са въпросите: Диктатура! - за коя класа? Демокрация! - за коя класа? За всяка капиталистическа държава отговорът е очевиден – диктатура за и над пролетариата; демокрация – за буржоазията! От това се разбира, че демокрацията е конкретна и има класов характер, и че не може да съществува проповядваната навсякъде „демокрация изобщо”. Това понятието е фалшиво и служи само за да прикрива и подпира диктатурата над пролетариата осигуряваща истинската буржоазна демокрация.
От всичко това главен изводи за пролетариата е, че държавата от диктатура над пролетариата ще трябва да се превърне в пролетарска демокрация и съответната ù диктатура на пролетариата. Самият антагонизъм в обществото необходимо води до диктатура на пролетариата, като преход към общество без класи, а значи и без диктатура. Ненавременното премахване на съществената за социализма - диктатура на пролетариата (в България това стана на Априлския пленум на БКП-1956г.) - беше основната причина за възстановяването диктатурата на буржоазията.
На всички тези и много други, забранени за изучаване в училище философски въпроси, дава отговор диалектическият материализъм и неговото приложение в историята и социологията – историческият материализъм. Философските възгледи на диалектическия и исторически материализъм стоят в основата на марксизма-ленинизма. За разлика от разпокъсаните, отвлечени и непоследователни буржоазни учения, той представлява стройна научна теория, изводите на която намират приложение навсякъде в практиката.
Опознаването на това учение, дори накратко - от тук - дава огромна переспектива и освобождава от наложената в буржоазното училище философска рамка в мисленето.
С.Пролетарски
в училище
Истината изтънява, но не се къса!
Управляващите класи, навсякъде по света, отстояват държавната система, която осигурява. превилегированото положение, в което се намират. Самият факт - че са на власт - ги кара да мотивират това пред общественото мнение по всякакъв начин. Особено необходима е тази мотивировка в страни като България, където общественият характер на труда влиза в рязко противоречие с частната собственост върху средствата за производство и частния начин на присвояване. Мотивите на експроприаторите трябва да подведат умовете на хората, прикривайки несправедливата държавна система и опасната за властта им идея за прогресивна промяна..
Мотивирайки своята обществено-икономическа формация, днешните собственици на средства за производство или накратко – днешната буржоазия - разработва своя идеология. Тя се състои от буржоазните етика, морал, социология и философия. Буржоазната философия обосновава моралните норми и социални явления. От голямо значение за буржоазията е изучаваната в учебната система философия да мотивира и поддържа буржоазната държава. За целта най-демагогски и непоследователно се използват откъси от различни идеалистическо-философски разработки, религиозни норми и премъдрости. Предлага се богат избор от буржоазни теории – водещи винаги до удобния за буржоазията извод - за неотменима, вечна, даденост. Всичко това трябва да създаде в подрастващите чувство за покорно търпение и широк гръб, така необходими за процеса на бъдещата им експлоатация. Много удобната в случая религиозна заблуда е силно застрашена от основният въпрос на философията - за това кое е първично и определящо – битието или съзнанието. Научно-техническата революция и целият човешки опит говорят в полза на материализма. Сиреч, не нечие съзнание определя битието, а битието определя съзнанието. Това налага отдавна направеният от прогресивните хора извод, че не бог е създал човека, а човек е създал бога по свой образ и подобие.
Опасен за днешната обществено-икономическа формация е и философския въпрос за причина и следствие. Този въпрос ясно показва, че премахне ли се причината – следствието, което тя поражда, отпада. Изводът, който ще си направят много от подрастващите, ще им обясни причината за лошото положение, в което се намират. Намирайки причината, която поражда тяхната немотия, те ще стигнат до опасния за буржоазията извод за коренна промяна на обществото. Опасен за буржоазията е и въпросът за единство и борба на противоположностите. Той именно показва, че обусловените от една и съща обществено-икономическа формация пролетариат (това са лишените от средства за производство) и буржоазия се намират в постоянна борба помежду си. Краят на тази борба в полза на пролетариата се обосновава от Законът за отрицание на отрицанието. Той показва преходния характер на различните обществено-икономически формации. Например краят на капитализма. Ето защо и този закон е „табу”. По същата причина е забранен и Законът за преминаване на количествените натрупвания в качествени изменения. Според него например натрупването на социална еволюция (бавно,постепенно развитие на обществото) води до революция (скокообразно, коренно преустройство на обществото).
Всички тези и още много свързани с тях, философски въпроси, даващи ясна представа за света в който живеем, и перспективата на неговото развитие, са опасни за днешната буржоазия, и затова изучаването им в училище е забранено. Тази забрана е част от насилието което буржоазията налага чрез своята държавна машина. Както това, така и всички законови разпоредби, и всички органи за насилие – съд, прокуратура, полиция, войска и др. определят всяка държава, като машина за потискане на една класа от друга. Затова и най-демократичната държава е и диктатура. Съществено определящи в случая са въпросите: Диктатура! - за коя класа? Демокрация! - за коя класа? За всяка капиталистическа държава отговорът е очевиден – диктатура за и над пролетариата; демокрация – за буржоазията! От това се разбира, че демокрацията е конкретна и има класов характер, и че не може да съществува проповядваната навсякъде „демокрация изобщо”. Това понятието е фалшиво и служи само за да прикрива и подпира диктатурата над пролетариата осигуряваща истинската буржоазна демокрация.
От всичко това главен изводи за пролетариата е, че държавата от диктатура над пролетариата ще трябва да се превърне в пролетарска демокрация и съответната ù диктатура на пролетариата. Самият антагонизъм в обществото необходимо води до диктатура на пролетариата, като преход към общество без класи, а значи и без диктатура. Ненавременното премахване на съществената за социализма - диктатура на пролетариата (в България това стана на Априлския пленум на БКП-1956г.) - беше основната причина за възстановяването диктатурата на буржоазията.
На всички тези и много други, забранени за изучаване в училище философски въпроси, дава отговор диалектическият материализъм и неговото приложение в историята и социологията – историческият материализъм. Философските възгледи на диалектическия и исторически материализъм стоят в основата на марксизма-ленинизма. За разлика от разпокъсаните, отвлечени и непоследователни буржоазни учения, той представлява стройна научна теория, изводите на която намират приложение навсякъде в практиката.
Опознаването на това учение, дори накратко - от тук - дава огромна переспектива и освобождава от наложената в буржоазното училище философска рамка в мисленето.
С.Пролетарски
Абонамент за:
Публикации (Atom)