ВСЕЛЕНАТА се вълнува

По отношение на неизчерпаемата, безкрайна Вселена, всяко уравнение е възможно. За различните количествени натрупвания на материята и съответните им качествени равнища има различни уравнения или системи уравнения. От липсата на решение на дадени уравнения, следва, че това за което могат да бъдат решени, не е на същото материално равнище. Това показва, че единно уравнение за Вселената не може да бъде изведено и единна теория – обясняваща Вселената с нейното безкрайно разнообразие – не може да бъде създадена. Всяко уравнение или система уравнения във физиката, дори на най-съвременно равнище, показва света в рамка наложена му от неизбежно ограничения вид на тези уравнения. В този смисъл търсенето на Единна теория на полето прилича на търсенето на Етера. Полевата форма на материята е също така безкрайно разнообразна и на практика винаги ще е възможно, само математическото описание на част от нея. Всяка теория се абстрахира от редица „външни” за нея фактори, приемайки ги за „нищожни”. Така теорията за Големия взрив се основава на презумпцията, че характерното за Метагалактиката раздалечаване на космическите обекти важи навсякъде във Вселената. Днес наблюдаемата част от Вселената - Метагалактиката – е с размери 15 милиарда светлинни години, но това не е Вселената, а само достъпната за наблюдение част от нея – нищожна прашинка в безкрая. Всичко това не трябва да се възприема песимистично! Светът е познаваем и това до каква степен го познаваме показва нивото на нашата еволюция. Дори критиката на такава, сбъркана в основния си замисъл теория, като Теорията за Големия взрив, показва нивото на нашето познание.
Интерес да постави рамка на Вселената има всяка религия с цел да улесни своя бог-създател на света. Религиите вече не бягат от всепризнатата наука, а търсят начин, изопачавайки я, да се възползват от нея. Така например Ватиканът поддържа своя Академия на науките, където освен богословие, теология и други свързани с религията науки, се разглеждат и изучават физика, астрономия и др.светски науки. В православните богословски факултети също се изучават, по вече изопачен начин, светски науки. Целта на църквата е чрез съвременното научно познание да мотивира безнадеждно остарелите си догми и вярвания. В съвременните схоластични проповеди се промъкват понятия като: „енергия”, „космос”, „Голям взрив” и др.под. На това с радост пригласят всички съвременни религии и религиозни секти. За да запази своето влияние католическата църква стига до наглостта да се извинява, на приживе изтормозения и унижен Галилей, и признава неговата хелиоцентрична система, отхвърляща геоцентризма на Птоломей. Но какво е това в сравнение с хилядите подложени на гонения и мъки прогресивни хора и техните учения. Учението, на изгорения на кладата Джордано Бруно, за безкрайната Вселена и безбройните светове по категоричен начин се противопоставя на всяка религия. Ето защо той, поне засега, няма да бъде опростен. Като най-удобен довод за това е Теорията за големия взрив и поставеното чрез нея „начало“ на света.
Друга съвременна теория е Теорията за пулсиращата Вселена. Според нея Вселената периодично се разширява и свива. Това също поставя граница на материята – както във времето така и в пространството. Само крайни обекти могат да се свиват и разширяват, а материята е безкрайна.
Затова най-подходяща е Теорията за Вълнуващата се Вселена! Целият човешки опит доказва, че взаимодействието между различните материални обекти – както в микро`, така и в макрокосмоса има вълнов характер и става с конкретна честота. В този смисъл доказаното от Доплеровия ефект разбягване на галактиките е само вълнов ефект в нашия участък на Вселената – Метагалактиката. Следователно някъде в съседство съществува участък който се свива и така до безкрай! Естествено за различните участъци от Вселената честотата на взаимодействие е различна и зависи от конкретните свойства на конкретните материални образувания, но поне в нашия участък - на метагалактично равнище – тя е една. Най-вероятно откриването на тази честота ще покаже подробно връзката между микро и макрокосмоса в Метагалактиката. Самият Доплеров ефект говори, че такава връзка съществува.
От голямо значение за разбиране Теорията за вълнуващата се Вселена има познаването на Теорията на отражението. В тази теория знаменитият български учен академик Тодор Павлов/1890-1977/ разглежда едно от основните свойства на материята – да запазва по определен начин следи от материално въздействие, като на свой ред въздейства - сиреч отразява.
Теорията за вълнуващата се Вселена се развива и ще се развива, дотолкова, доколкото нашите познания се разширяват. По своята същност тя отхвърля всякаква свръхестествена причина за съществуването на Вселената, както и за нейната гибел.



sproletarski@abv.bg С.Пролетарски