ДЕМАГОГИЯ НА ФИЛОСОФИЯТА в училище

ДЕМАГОГИЯ НА ФИЛОСОФИЯТА
в училище
Истината изтънява, но не се къса!

Управляващите класи, навсякъде по света, отстояват държавната система, която осигурява. превилегированото положение, в което се намират. Самият факт - че са на власт - ги кара да мотивират това пред общественото мнение по всякакъв начин. Особено необходима е тази мотивировка в страни като България, където общественият характер на труда влиза в рязко противоречие с частната собственост върху средствата за производство и частния начин на присвояване. Мотивите на експроприаторите трябва да подведат умовете на хората, прикривайки несправедливата държавна система и опасната за властта им идея за прогресивна промяна..
Мотивирайки своята обществено-икономическа формация, днешните собственици на средства за производство или накратко – днешната буржоазия - разработва своя идеология. Тя се състои от буржоазните етика, морал, социология и философия. Буржоазната философия обосновава моралните норми и социални явления. От голямо значение за буржоазията е изучаваната в учебната система философия да мотивира и поддържа буржоазната държава. За целта най-демагогски и непоследователно се използват откъси от различни идеалистическо-философски разработки, религиозни норми и премъдрости. Предлага се богат избор от буржоазни теории – водещи винаги до удобния за буржоазията извод - за неотменима, вечна, даденост. Всичко това трябва да създаде в подрастващите чувство за покорно търпение и широк гръб, така необходими за процеса на бъдещата им експлоатация. Много удобната в случая религиозна заблуда е силно застрашена от основният въпрос на философията - за това кое е първично и определящо – битието или съзнанието. Научно-техническата революция и целият човешки опит говорят в полза на материализма. Сиреч, не нечие съзнание определя битието, а битието определя съзнанието. Това налага отдавна направеният от прогресивните хора извод, че не бог е създал човека, а човек е създал бога по свой образ и подобие.
Опасен за днешната обществено-икономическа формация е и философския въпрос за причина и следствие. Този въпрос ясно показва, че премахне ли се причината – следствието, което тя поражда, отпада. Изводът, който ще си направят много от подрастващите, ще им обясни причината за лошото положение, в което се намират. Намирайки причината, която поражда тяхната немотия, те ще стигнат до опасния за буржоазията извод за коренна промяна на обществото. Опасен за буржоазията е и въпросът за единство и борба на противоположностите. Той именно показва, че обусловените от една и съща обществено-икономическа формация пролетариат (това са лишените от средства за производство) и буржоазия се намират в постоянна борба помежду си. Краят на тази борба в полза на пролетариата се обосновава от Законът за отрицание на отрицанието. Той показва преходния характер на различните обществено-икономически формации. Например краят на капитализма. Ето защо и този закон е „табу”. По същата причина е забранен и Законът за преминаване на количествените натрупвания в качествени изменения. Според него например натрупването на социална еволюция (бавно,постепенно развитие на обществото) води до революция (скокообразно, коренно преустройство на обществото).
Всички тези и още много свързани с тях, философски въпроси, даващи ясна представа за света в който живеем, и перспективата на неговото развитие, са опасни за днешната буржоазия, и затова изучаването им в училище е забранено. Тази забрана е част от насилието което буржоазията налага чрез своята държавна машина. Както това, така и всички законови разпоредби, и всички органи за насилие – съд, прокуратура, полиция, войска и др. определят всяка държава, като машина за потискане на една класа от друга. Затова и най-демократичната държава е и диктатура. Съществено определящи в случая са въпросите: Диктатура! - за коя класа? Демокрация! - за коя класа? За всяка капиталистическа държава отговорът е очевиден – диктатура за и над пролетариата; демокрация – за буржоазията! От това се разбира, че демокрацията е конкретна и има класов характер, и че не може да съществува проповядваната навсякъде „демокрация изобщо”. Това понятието е фалшиво и служи само за да прикрива и подпира диктатурата над пролетариата осигуряваща истинската буржоазна демокрация.
От всичко това главен изводи за пролетариата е, че държавата от диктатура над пролетариата ще трябва да се превърне в пролетарска демокрация и съответната ù диктатура на пролетариата. Самият антагонизъм в обществото необходимо води до диктатура на пролетариата, като преход към общество без класи, а значи и без диктатура. Ненавременното премахване на съществената за социализма - диктатура на пролетариата (в България това стана на Априлския пленум на БКП-1956г.) - беше основната причина за възстановяването диктатурата на буржоазията.
На всички тези и много други, забранени за изучаване в училище философски въпроси, дава отговор диалектическият материализъм и неговото приложение в историята и социологията – историческият материализъм. Философските възгледи на диалектическия и исторически материализъм стоят в основата на марксизма-ленинизма. За разлика от разпокъсаните, отвлечени и непоследователни буржоазни учения, той представлява стройна научна теория, изводите на която намират приложение навсякъде в практиката.
Опознаването на това учение, дори накратко - от тук - дава огромна переспектива и освобождава от наложената в буржоазното училище философска рамка в мисленето.


С.Пролетарски