Реакционни идеи – са мотивираните от егоизма идеи, свързани със стремежа за запазване на старите, на по-ниско историческо равнище, обществени отношения.
Реакция – Носителите на реакционни идеи и извършителите на свързаните с тях действия и самите действия.
Връхна точка в развитието на реакционните идеи е създаването на формален “научен” метод за подвеждането на обществото. Като се почне от, станалите напоследък нещо обикновено творчески екипи за планирано, умишлено произвеждане на нетрайни стоки за широко потребление и се стигне до препоръчването на реакционните действия и идеи за прогресивни. Значителен дял в това отношение има натрапваната, като най-научна, буржоазна социология. Разбира се в нея не се изтъкват реалните класови предпочитания и неизбежно свързаното с това, класово деление на социологията. От друга страна, определенията за класите са крайно неточни и объркващи. Особено се залага на объркване в средите на учащите се. Сегашната учебна система в САЩ и зависимите от САЩ страни, каквато е например България, натрапва и насърчава егоистичния подход на младите хора към заобикалящите ги явления. Но самият факт, че с развитието на обществото е възникнала необходимост от наука за него, говори за групова обществена потребност. Дори най-реакционните автори – социолози са творили не страдайки от нарцисизъм, а с цел да предоставят нещо на обществото, показвайки му своите възгледи.
Истински научен подход в социологията може да има само ако се разгледат действителните цели и стремежи на съставните части на обществото – класите. Тяхното съществуване е икономически и исторически обусловено, а тяхната обществена същност е антагонистична. Съвременната буржоазна социология не търси изход от антагонизма в обществото, а научна теория за запазване во веки веков на предпоставките за антагонистично обществено деление.
Всяка преграда по пътя на еволюцията води до революция. Категорично установените обществени отношения са преграда, която след време започва да спира обществения прогрес. Натрупването на застой генерира маса противоречия и докато някои реформаторски промени могат да преодолеят ограничен брой от тях, то повечето са разрешими само с качествен скок към нов вид обществени отношения – извършва се революция. Революцията зависи обективно от неизбежното, за частнособственическото материално производство, натрупване на обществени противоречия и всички произтичащи от тях фактори, като изграждане на класово съзнание, създаването на пролетарска партия, активни класови прояви и др. За да има революция не е необходимо всеки потиснат да познава революционната теория като професор, но той трябва да разбира основните и насоки, изучавайки нагледните противоречия в обществото. Революцията не е заговор за вземане на властта, а обективен процес в развитието на обществото.
Засега потиснатите умеят да изразяват своите претенции само на малки групи или поединично. Изобщо твърде неумело. Губещата им формула е приблизително такава: „Аз да си взема парите, пък после с другите каквото ще да става.” Дори при по-масови действия организираността се запазва само до изпълняването на определени искания. Но свойството на организираността да побеждава, прави впечатление и тези, които са я използвали неизбежно ще стигнат до мисълта да я запазят и за в бъдеще. Точно сега се извършва прехода от временно към постоянно използване на организираността. Всяка изградена пролетарска организация е готово оръжие, което не трябва да се изпуска нито за миг!
Силата на пролетариата е в неговата организираност!!!
Това, естествено, разбират и неговите експлоататори и врагове – буржоата – и правят всичко възможно за да премахнат организираността на пролетариата. Един от методите им е проповядването на его. Чрез учебната система и чрез киното, чрез изнасяната информация и др. Този метод реално довежда учащите се до политическо късогледство и кривогледство. До затъпяване! Но най-удобна за тяхното обезоръжаване е проповядваната аполитичност. Аполитичният е като примитивно мекотело свито в черупката си. Това го прави удобен за експлоатация от буржоазията. Всичко това се преодолява от умението да се разбират откритите конфликти на пролетариата с неговите мъчители като неизбежни и необходими.
Друг метод против организираността на пролетариата са заплахите към отделните пролетарски активисти за уволнение и лична разправа. Когато обаче тези чисто терористични действия на буржоазията се натъкнат на постоянната пролетарска организираност и деконцентриращо вниманието на буржоазията, текучество на работещите за това кадри, пролетарската победа е сигурна.
Няма коментари:
Публикуване на коментар