ИНТЕРЕСИТЕ НА ПРОЛЕТАРИАТА

Икономическите отношения на дадено общество, казва Маркс в „Нищета на философията”, се изразяват преди всичко като интереси. Очевидно е, че по своите интереси показващи техните отношения, експлоататорската буржоазия и експлоатираният пролетариат са антагонистични. Но не от съображение с този извод работниците водят борба срещу буржоазията. Водещи в тази борба, особено в началото ú, не са теоретичните постановки, а техните непосредствени интереси, определящи самата обективна реалност на този антагонизъм. Когато работниците стачкуват те предявяват определени искания, които са израз на техните икономически интереси. Например при неизбежното за капитализма повишаване на цените, досегашните заплати вече не са в състояние да покрият разходите свързани с възстановяването на работната сила – храна, дрехи, квартира, ток, вода, образование и т.н. Икономическата криза на капитализма и определящата я липса на пазар за произведените стоки, кара следващият своя интерес работодател – капиталист, да забавя и ограничава изплащането на заплатите. Всичко това засяга пряко работниците и ги кара да му се противопоставят чрез стачен протест. Естественият преход от нарушени икономически интереси към активен протест е характерен за началният стадий на борбата която пролетариатът води. При стачната борба дори и най-добрите резултати са частични и временни. Заплатите са повишени, но кризата продължава, цените растат и т.н. И все пак, макар и за кратко, резултат има! Временният му характер просто заставя работниците да направят и съответния извод за постоянство в стачната борба, което налага издигането и утвърждаването на стачни лидери от най-активните стачни дейци. Доверието в тях продължава да расте и на определен етап придобива политически смисъл. Но не винаги удобните за икономическа борба лидери са удобни и за политическа. Политическата борба на пролетариата е в резултат на очерталата се при икономическата борба необходимост от преодоляване на временния характер на победата. При една стачна победа повишението на заплатите е един вид реформа в заплащането. Сиреч – направена е корекция на последиците от капиталистическите производствени отношения, а не на породилата ги причина – капиталистическият начин на производство. И тъй като причината е още налице, то и нейните последици – кризата, растежа на цените и съответно - недостатъчните заплати – не закъсняват да се появят отново. Да се бори чрез реформи, които не са нещо друго освен временни корекции на последствията, при постоянно наличие на причината, за пролетариата става неизгодно. На него вече е необходимо отстраняване на причината! Следователно докато по-рано за лидери на неговата борба са били достатъчни реформисти, то сега – при новият етап на борбата – борбата против капиталистическият начин на производство – те започват да му пречат. Това, че реформизмът пречи и защо пречи, пролетариатът не разбира веднага. Та нали повечето от тези реформисти са неговите лидери от стачната борба с които е печелил не една победа! Ето, те заедно с него се обявяват против поредното лошо правителство, без да разбират, че при наличието на основната причина – капитализма по отношение на пролетарските интереси не може да съществува добро правителство. Всичко това са етапи във формирането на пролетарското съзнание от нов тип – революционно съзнание. Никой от тези етапи не може да бъде прескочен защото тяхното последователно формиране е определено от непосредствените интереси на пролетариата. Пролетариатът достига до революционното съзнание, като всяка негова стъпка е проверена многократно на практика. Именно за това никакви демагогски прояви на буржоазията не могат, дори и за малко, да го забавят, не могат да променят посоката на тези ръководени от непосредствения му интерес стъпки. Изграждайки революционното си съзнание пролетариатът показва, че започва да разбира действителната причина която противостои на интереса му. Виждайки тази причина в капиталистическият начин на производство и съответните, неизгодни за него, производствени отношения, той започва борба за тяхната промяна. На него му става ясно, че да протестира пред разполагащите с властта капиталисти за това, че единственият възможен начин да получават печалба, е като го експлоатират, е най-малкото смешно. Капиталистите никога няма да се откажат доброволно от печалбата си, а значи и от експлоатацията. Изводът, че капиталът може да бъде премахнат само с насилие, се налага и от антихуманната му същност, изразена в готовност, както показват многото исторически примери, заради своя интерес, той да води дори унищожителна война. Тока и при революционните претенции на пролетариата, капиталът ще хвърли всички сили и средства за да се противопостави осигурявайки себе си! Ето защо и революционното насилие е неизбежно! И тази необходимост пак се определя от пролетарските икономически, вече израснали и формирани като политически – интереси. За този решителен етап в борбата на революционния пролетариат са необходими вече революционни лидери! Някои от тях са онези стачни лидери, които не са се спрели на място, тъпчейки в блатото на реформизма. Други, пролетариатът продължава да издига от своите редове, в съответствие с революционната им активност. Всички те търсят и намират начин за единодействие, като създават предният организиран, революционен отред на пролетариата - неговият класов авангард – комунистическата партия! От своя страна, формирайки авангарда, те също издигат своите лидери от измежду най-дейните, умеещи да свързват революционната наука с революционната практика, свои представители. Така, следвайки интереса на класата си, под ръководството на своя революционен авангард – комунистическата партия, пролетариатът израства до идеята за революционно преобразование на обществото! Следващ етап в продиктуваните от неговият интерес действия е самата пролетарска революция, изразяваща се в премахването на капиталистическият начин на производство! В основата на цялото това последователно израстване на пролетарското съзнание стои неговият икономически интерес. Тук не може нито да се избързва, нито да се проявява недоволство от забавянето. Демагогията на буржоазията забавя, но едновременно с това се изчерпва и в неизбежното си повторение кара пролетариатът да я заобикаля с отегчение. Това отегчение от постоянната измама става по-изразително, когато революционните лидери на пролетариата – комунистите, без да се увличат в лозунги – разобличават буржоазните лъжи!